„Изкуственият интелект вече не е просто технологична иновация – той е двигател на нова индустриална революция. Той променя начина, по който работим, учим, лекуваме, произвеждаме и общуваме. Влиянието му расте с такава скорост, че регулациите трудно могат да го догонят. Това поставя пред обществото, бизнеса и държавата въпроса доколко сме готови да посрещнем бъдещето, което идва по-бързо, отколкото можем да си представим. Като национално представителна организация на работодателите, БСК се стреми да подпомогне този дебат, като поставя на масата не само възможностите, но и предизвикателствата, които следват. За да се възползваме от тези възможности, първо трябва да ги разпознаем, а те са във всеки сектор и всеки аспект от нашия живот: в здравеопазването – по-точна диагностика, персонализирано лечение и по-бързо откриване на лекарства; в науката и производството – ускорен напредък, по-умни технологии, нови материали, по-ефективно използване на ресурси и решения, които правят труда по-безопасен, а в живота на хората – освобождаване от рутинното и повече време за творчество, учене и развитие.“
Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на дискусионен форум на тема „ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ: тенденции, регулации и сценарии за развитие“, проведен днес (07.10.2025 г.) в БСК. В дискусията се включиха представители на Министерството на иновациите и растежа, Министерството на образованието и науката, Министерството на електронното управление, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на околната среда и водите, Народното събрание, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, членове на БСК, неправителствени организации и академични институции (Софийски университет и Технически университет).
По време на събитието беше представен анализ на основните тенденции и възможни сценарии за развитието на изкуствения интелект (ИИ) в ключови сфери – от производството и енергетиката до здравеопазването, образованието и опазването на околната среда. Анализът е изготвен от екип на БСК. „Той няма претенцията за изчерпателност, но цели да провокира стратегическо мислене и да даде основа за обща визия. Като всяка нова пробивна технология, и ИИ ни изправя пред предизвикателства. Важно е, обаче, към тях да се подхожда визионерски, стратегически, със спокойствие и разум, за да успеем да ги превърнем във възможности“, каза Добри Митрев и допълни: „Убеден съм, че обединявайки опита на институциите, научните среди, бизнеса и гражданското общество, можем да очертаем път напред, който да гарантира устойчиво развитие, конкурентоспособност и по-добро качество на живот за хората“.
Авторите на анализа – Христина Каспарян (гл. директор на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи - ЦИНТРА)) и Миряна Недева (гл. експерт в ЦИНТРА), представиха основните изводи от изследването и очертаха ключовите сценарии за развитие на изкуствения интелект в областта на икономиката, инвестициите, финансите и киберсигурността. Анализът прави преглед на регулаторните рамки в сферата на ИИ в Европейския съюз (в частност, в България) и в страните-членки на Международната мрежа на институтите по безопасен ИИ (Индия, Южна Кореа, Великобритания, Австралия, Канада, Сингапур, Япония, Кения). Представят се и прогнозни сценарии относно регулациите на ИИ в САЩ, ЕС, Китай и страните от ММИБИИ.
Според анализа, очаква се до 2030 г. ИИ да налее над 15,7 трилиона долара в световната икономика. Инвестициите в ИИ се увеличават с шеметна скорост, като само през 2023 г. компаниите са похарчили над 166 милиарда долара за ИИ технологии. А появата на "умни" системи като генеративния ИИ отваря врати към невиждани досега възможности за автоматизация, индивидуално отношение към клиентите и куп иновации във всички сектори на икономиката.
„За съжаление, България все още изостава от средното ниво за ЕС по отношение на готовността за ИИ и сме далеч от челните места по научни пробиви в тази сфера. От своя страна, ЕС също значително изостава от водещите държави в тази област САЩ и Китай. Големите спънки са липсата на топ специалисти, слабото развитие на науката и малкото инвестиции в проучвания и нови технологии. С правилните стъпки и политики и съответните стратегически решения изоставането може да бъде намалено и страната да се насочи към ниши, които да доведат до ползи както за икономиката, така и за обществото“, отбелязват авторите на анализа.
Анализът предлага предприемането на конкретни действия. На първо място, това е наличието на ясен план и преразглеждане на всички стратегически документи. Насърчаването на новите бизнес модели и внедряването на ИИ в различните сектори е от стратегическо значение за икономическия просперитет на страната. Инвестициите в наука следва да бъдат ориентирани към изследвания и разработки с висока международна стойност и увеличена патентна дейност. ИИ предполага дълбока и мащабна цялостна реформа на образователната система, при която критичното мислене и аналитичните способности са базови умения, които трябва да се възпитават и надграждат от ранна детска възраст.
Според представителя на Министерството на иновациите и растежа Георги Косев България се намира в ситуация, в която можем да превърнем България в лидер в Югоизточна Европа в сферата на Изкуствения интелект (ИИ). "Начинът, по който това може да бъде направено, е чрез един хибриден подход. Той включва регулация и позволяване на бизнеса и институциите, образованието и институтите, които се занимават с такива технологии, да могат свободно, с помощта на държавата, да дърпат напред. И докато дърпат напред, от администрацията да наблюдават какво се случва и да могат да имат механизмите да се намесват, когато е необходимо с помощ или със стоп", посочи експертът. Така, по думите му, се ражда симбиоза между регулациите и практическото развитие на технологиите. Косев съобщи, че през 2026 година предстои да се пусне първият регулаторен пясъчник за ИИ в сътрудничество с Министерството на електронното управление.
„Най-вероятният сценарий в развитието на технологиите с ИИ на глобално ниво към момента е към техно национализъм. Има всички предпоставки за това - като се започне от производството на процесори, през изграждането на центровете за данни до големите играчи, разработващи технологиите“. Това обяви Желяз Енев от Министерството на икономиката и индустрията. Той съобщи, че МИИ разработва в момента индустриална стратегия на България, където дигитализацията е един от основните акценти и темата за ИИ ще е засегната в документа. Това, според него, означава, че на стратегическо ниво ще има подход по отношение на индустрията. "Да се довериш на ИИ означава да си предоставиш цялата информация за производствени процеси в облака, до която някой може да получи достъп", обясни Енев. Според него това ще е повод за много бизнеси да подхождат предпазливо.
„Министерството на електронното управление (МЕУ) предприема проактивни действия за въвеждане на Акта за ИИ в България. Това се предприема с оглед на решението от края на 2024 година за определяне на Министерството за водещо ведомство по прилагане на Акта за ИИ на ЕС. Преди това то е одобрено от Европейската комисия (ЕК) по инструмента за техническа подкрепа към държавите членки с проектопредложение за изготвяне на правен анализ за въвеждане на европейския Акт за ИИ в България и за обучение на държавните служители в областта на изкуствения интелект“, обяви Мария Цонева от МЕУ. Сред предприетите практически действия за въвеждане на европейския Акт за ИИ, Цонева изтъкна, че са проведени разговори за определяне на органите за защита на основните права по чл. 57 от Акта. „С решение на Министерския съвет от този юни бяха определени седем такива органа. Подготвихме и Решение на МС, с което се определя идентифициращият орган по чл. 32 на Акта. Реално сме на последна фаза. Остават малко уточнения, за да бъде внесен в МС. И сме на етап определяне на органи на надзор на пазара“, обясни тя. Цонева определи процесите в областта на ИИ като динамични, изтъквайки, че в момента има сигнали както в посока на фрагментация, така и към желанието за прилагане на идеята за единен подход при развитието на ИИ. Мария Цонева съобщи, че предстои създаването през 2026 година на регулаторната лаборатория за ИИ. От МЕУ кандидатстват отново по инструмента за техническа подкрепа за обучения на не по-малко от 200 служители от държавната администрация, които да работят в регулаторния пясъчник за изпитване на моделите за ИИ, преди те да се въведат в експлоатация и употреба.
Особен акцент в дискусията беше поставен върху ролята на ИИ за опазването на околната среда, от страна на Васил Кънев – експерт по мрежова и информационна сигурност към МОСВ. „Интеграцията на ИИ в сферата на околната среда е наложителна и трябва да бъде използвана, тъй като тази технология би могла да ни помогне за справянето с климатичните промени“. Кънев добави, че изкуственият интелект също така има потенциал да се прилага в управлението на отпадъците.
„Трябва да обърнем сериозно внимание на ИИ и да изведем като приоритет внедряването, реализирането и правилното му използване в полза на обществото. Трябва да бъдем активните и да установим национални цели, за да може да живеем по-добре“, заяви Добри Митрев в заключение на дискусията.
Участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че изкуственият интелект вече не е бъдеще, а настояще, което изисква стратегическо и отговорно управление. България има потенциал да се превърне в регионален лидер в Югоизточна Европа в областта на изкуствения интелект, ако обедини усилията на държавата, академичните институции и бизнеса. В духа на казаното от всички, изкуственият интелект трябва да се разглежда като ключов инструмент за развитие на иновациите, за постигане на устойчив растеж и за подобряване на качеството на живот на хората. Отговорното му използване, подкрепено от ясна регулаторна рамка и инвестиции в образование, ще определи дали България ще бъде само потребител или активен създател на бъдещите технологии.
