„Моето гръцко лято“ – вълнуваща история за любов и приключения на остров Корфу

Едва ли има човек, който не си е мечтал да избяга от рутината на сивото ежедневие сред лимоновите горички и синьото море на някой приказен гръцки остров особено ако сред тях се прокрадва и красива любовна история. И романът на Манди Багот „Моето гръцко лято“ е точно това, което ще придаде цвят и форма на мечтите. Перфектното лятно четиво с вдъхновяваща атмосфера и средиземноморски полъх излиза по книжарниците на 5 август с логото на издателство „Кръг“. Преводът е дело на Руслана Маргова, а морската корица е на Биляна Славкова от Kontur Creative.

Беки Роуз е 25-годишна жена, озовала се на кръстопът в живота си. Еднообразието на дните й и усещането за отговорност към близките, отдавна са я принудили да се държи като по-зряла за възрастта си – „Наистина ли си само на двайсет и пет? Сериозно?“. Денят, в който непривично спонтанно Беки решава да поеме на мечатното пътуване, за да си даде възможност за почивка и размисъл, се оказва далеч по-решаващ за бъдещето й, отколкото би могла да очаква.

След неприятно спречкване с по-голямата си сестра Беки тръгва на път към приказния гръцки остров Корфу, където две седмици ще се грижи за луксозната вила на непозната жена. Още в самолета обаче се натъква на младата лудетина Петра и Елиас – привлекателен грък, с когото съдбата сякаш е твърдо решена да я свърже. За тримата стигането до Корфу съвсем не се оказва толкова просто. Новите приятели преживяват куп приключения, докато стигнат до желаната дестинация, приключения, които ги сближават много повече от очакваното. Когато все пак пристигат на острова, загадките около всеки от тях започват постепенно да се разплитат.

„Моето гръцко лято“ е красива и романтична история за търсенето на любовта и свободата да бъдеш себе си. Изпълнен с неочаквани обрати и ефектен хумор, увлекателно написаният роман на Манди Багот пресъздава приказната атмосфера на Гърция. Историята се развива сред маслинови горички, кристалните вълни на Йонийско море, придружени от апетитните аромати на автентичната гръцка кухня и специфичните пейзажи в цветовете на средиземноморската архитектура. Правилният избор за онези, които търсят своето бягство от сивата градска реалност.

Повече за авторката:

 

Британката Манди Багот е световноизвестна авторка на романтични бестселъри, а „Моето гръцко лято“ е нейният двайсети роман. Носителка е на наградата „Иновации в романтичната проза“ на британския Фестивал на романтиката. Член е на Асоциацията на авторите на романтични романи и Дружеството на авторите във Великобритания.

Манди живее близо до Солсбъри, Уилтшир, Великобритания със съпруга си и двете си дъщери, обича Корфу, бялото вино, кънтри музиката и дамските чанти.

История за човечност пред лицето на несигурност-филмът Земя атакува кината

На 7 май, само в киносалоните, ще може да изживеем Земя – поразяващия режисьорски дебют на една от най-обичаните актриси на нашето време, Робин Райт. Филм за изцелението и трансцендентната сила на човешкия дух и доброта, Земя разказва за пътя на една жена, която е сполетяна от разтърсваща трагедия и търси начин да продължи живота си в усамотение сред великолепната, но непрощаваща дива природа на Америка.

Изправена пред бъдеще, което никога не си е представяла, Иди Холцер (Робин Райт) решава да напусне пределите на конвенционалното общество и да прекъсне всякаква връзка с предишния си живот. Тя закупува отдалечено късче земя със стара дървена колиба сред дивата пустош на Уайоминг, запасява се с провизии за няколко месеца и започва своето ново съществуване в този суров и непознат свят, където миг невнимание може да е фатално. Скоро лятото се превръща в есен, а след това в зима, и въпреки силата и упорството си, Иди постепенно губи битката с дивата природа и се оказва на прага на смъртта.

Животът ѝ е спасен от местния ловец Мигел Борас (Деймиън Бичир), който минава наблизо. Тих и с търпелив характер, Мигел, който сам е преживял тежка лична трагедия, помага на Иди да си стъпи на краката и я учи на умението да оцелява. Въпреки нежеланието и на двамата да говорят за миналото си, между тях възниква неочаквано приятелство, което носи изцерение и успокоение на изтерзаните им души.

Робин Райт споделя: Във филмите и във всекидневния ни живот има толкова много истории за загуба и болка, като често възниква фундаменталният въпрос: как да продължим напред? Това пътуване никога не е едно и също за хората и въпреки това често, ние и близките ни, имаме очаквания за това как трябва да понесем скръбта и кога ще се „оправим“. Времето и пространството, което ни е необходимо, не е индивидуализирано. Земя е личната история на човек, изправен пред екстремна ситуация. Надявам се филмът да вдъхнови зрителите да повярват в собствената си издръжливост и в способността на хората да правят добро.“

 

Режисьор на Земя е Робин Райт, по сценарий на Ерин Дигнам и Джеси Чатам. Продуценти са Алин Стюърт, Лора Кенеди, Лий Холзър, Питър Сараф, а в ролите влизат Робин Райт, Деймиън Бичир, Ким Дикенс и Сара Доун Пледж.

Отправяме се на пътешествие с Робин Райт и Земя – от 7 май само в кината!

„Диви жокери” от Джордж Р. Р. Мартин – героите също умират

Дали Джордж Р. Р. Мартин някога ще завърши последната книга от „Песен за огън и лед” все още е загадка, но третата част от  поредицата   „Жокери” – създадена под негово съставителство – може да утеши нетърпеливите почитатели.

„Диви жокери” се появява на български в превод на Богдан Русев и обединява някои от майсторите на фантастиката. Сред тях са Едуард Брайънт, Лиан С. Харпър, Джон Милър, Луис Шайнър, Уолтър Симънс и Мелинда М. Снодграс.

Изминали са 40 години от онзи 15 септември през 1946 година, когато Ракетата загива в студеното следобедно небе над Манхатън, а ксеновирусът от планетата Такис – познат като „жо­керния вирус“ – е разпръснат над света. 40 години от израждането на новите супергерои, наречени „аса” и „жокери” – обикновени хора, надарени със свръхестествени способности. 40 години от първия Ден на жокерите, в който фестивалът на хаоса залива Ню Йорк.

По улиците на Манхатън зъл гений сее терор и заплашва бъдещето на цялата цивилизация. Вече няма лоши и добри, а кървавото разединение трябва да бъде забравено, ако светът иска да оцелее.

Всяка секунда е от значение. А един единствен ден ще реши съдбата на всички. Но дали някой ще остане жив, за да разкаже тази история?

В тази епична космическа сага Дж. Р. Р. Мартин и колектив проследяват последните минути и часове до финалния сблъсък. „Диви жокери” е безмилостен сборник, в който героите също умират.

Всичко започва, когато Дж. Р. Р. Мартин получава за подарък настолната игра Superworld. Започва да я играе със свои приятели, които са също писатели, а от техните приключения се ражда света на „Жокери”. Концепцията се разраства и Мартин решава да създаде мозаечен роман, в който една обща история се представя от гледната точка на различни персонажи.

До момента са издадени около 28 книги, в които всяка глава е създадена от водещи имена на съвременната фантастика, а самият Мартин влиза не само в ролята на автор, но и на съставител и редактор.

Роман по хитовата видео игра Fortnite – за първи път на български

За първи път на български език излиза фен фикшън по супер успешната видео игра Fortnite, запалила милиони по целия свят.

"Басни за деца" от Жан дьо Лафонтен излиза на книжния пазар

Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна.
В това томче са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч.

Жан дьо Лафонтен (на френски: Jean de La Fontaine) е един от най-популярните баснописци в световната литература. Роден е през 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан във Франция. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно, на 37 години.
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове“, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен“.
Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на един свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие“. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп“ − стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 1 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтензавършва земния си път.

На 29 май излизат „Басни за деца“ (108 стр., твърди корици, цена: 17лв.) от Лафонтен в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов. Художник на изданието е Люба Халева.
Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна. В това томче са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч!
Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. Но творбите на Лафонтен не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч.
Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същност на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат давност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

 

Роман разплита мистерията около принцеса Анастасия Романова

Убита или оцеляла е най-малката дъщеря на последния руски император – принцеса Анастасия, след екзекуцията на монархическото семейство през 1918-а?

Тъжно-смешна история за живота в СССР стана хит в Дания

Тази история за гротескния живот в Съветския съюз се превръща в един от хитовете в днешната датска литература.

Христо Сарафов чества 40 години на сцената в условия на карантина

На 9-ти май доайенът на Музикалния театър и голямата звезда на оперетата, операта и мюзикъла Христо Сарафов навършва 65 години. 40 от тях той посвещава на сцената. Заради мощното си сценично присъствие и уникален глас често е сравняван от почитателите и от учениците си с актьора Васил Михайлов.
По повод своя юбилей Христо Сарафов отбелязва: „Моята мечта винаги е била да се занимавам с това, което правя вече 40 години. Това е нещото, което най-много ме радва и вдъхновява в този живот. И се надявам да продължавам да го правя. Искам да съм на това място, на което съм, с тези възможности, с които съм и с тази любов на публиката, която имам”.
Сарафов е категоричен, че Музикалният театър в момента изживява голям възход, а с постановките, които се случват в последните години на негова сцена, трябва да се гордее всеки артист, който работи в него.
Заради извънредното положение, посветеният на неговия юбилей спектакъл на 9-ти май на „Царицата на чардаша”, в който Сарафов играе една от коронните си роли на бонвивана Фери Бачи -няма да се състои. Но затова пък почитателите на артиста –солист могат да го гледат тази събота – 9-ти май от 11:00 часа - в документалната поредица на Музикалния театър „Ех, майко майчице, щастлив/а съм… и по време на карантина!“, която представя звездите на театъра по време на карантина. От събота онлайн срещата с Христо Сарафов ще е достъпно във Фейсбук страницата Държавен музикален и балетен център-София (https://www.facebook.com/national.music.theatre/) и на сайта на театъра - www.musicthetare.bg

Колегите на Сарафов ще поднесат своите поздравления по повод билея му онлайн, а след като паднат ограничителните мерки и лично в Музикалния театър. Христо Сарафов си пожелава всички да са живи и здрави. „Да се надяваме, уважаеми зрители, че скоро всичко това ще свърши и ние отново ще се появим пред вас на сцената. Нашето изкуство се случва при живия контакт с публиката. Когато вас ви няма – ние сме никой!” – с тези думи доайенът на Музикалния театър се обръща към публиката.

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ НА АРТИСТА-СОЛИСТ ХРИСТО САРАФОВ

Христо Сарафов завършва „Класическо пеене“ в Музикалната академия през 1982 година в класа на доц. Констанца Вачкова, след това специализира в Москва. Творческата му кариера започва на оперната сцена, където играе Доктор Бартоло в „Севилският бръснар“ от Росини. Това става една от емблематичните му роли. Играе я над 80 пъти в оперни театри по цял – във Франция, Испания, Италия, Германия, Португалия, САЩ , Гватемала и другаде. Друга негова запомняща се роля, изиграна в много оперни театри по света, е ролята на Лепорело в операта „Дон Жуан“на Моцарт. Дълги години Христо Сарафов пее в различни театри в чужбина, от които над 12 години гастролира в Съединените щати.
От 1983 година досега, с кратки прекъсвания, е солист в любимия за него Музикален театър. В началото на кариерата на неговата сцена играе редом с големите звезди на оперета Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Теодора Георгиева. Тук се въплъщава в десетки водещи роли в оперети и мюзикъла. Публиката обича превъплъщенията му в ролите на: Фери Бачи в „Царицата на чардаша“, Дядо Либен в „Българи от старо време“, Алфред Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“, Макс фон Майерлинг в мюзикъла “Булевардът на залеза” от Уебър, Бог Зевс в „Орфей в ада“.
Сарафов е звезда и в най-новите и хитови заглавия на Музикалния театъра – мюзикълът „Фантомът на операта”, където го гледаме в ролята на Ришар Фирмен;в класическата оперета на Щраус „Прилепът” – в ролята на Франк. Най-новата му роля е на млекаря Тевие в мюзикъла „Цигулар на покрива”от Джери Бок, постановка на режисьора Небойша Брадич(Сърбия). Спектакълът беше посочен като едно от музикалните събития на 2020 година. Ролята на Тевие Христо Сарафов определя като „щастливата роля на своя живот”. За нея споделя още: „Голямото признание за един артист е колегите му да го харесат в дадена роля, не само публиката. Когато те харесат артистите от хора,солистите, оркестъра, балета и ти кажат – ти направи голяма работа – наистина, тогава човек се чувства щастлив!” – признава Христо Сарафов. Той пожелава същото творческо удовлетворение да изпитат и неговит млади колеги от Музикалния театър, които работят с голям хъс и вървят по неговия път.

Доза нови заглавия в ефира на HBO

Този месец HBO с гордост обяви, че добавят филма по истинската история на Весела Тотева „Доза щастие“, като 24-то заглавие в селекцията  „Предложения от България“.