Заловиха и засега задържаха в ареста мъжа, измъчвал почти до смърт кротко и доверчиво куче. Мечо лежи изнурено в клиниката след операциите и не знае дали следващият човек, който го доближи ще му причини същата адска болка, ще го удари или ще го погали. Не знае дали ако размаха опашка, само след миг няма да вие от ужас.
Моя позната ми писа, че този мъж редовно изтезавал животни по начин, който не желая да описвам, защото е твърде фигуративен - поне на мен ми прилоша от разказа. Хората, които редовно чували писъците на невинните твари отдавна подавали сигнали в МВР и никой не си е мръднал пръста. Вай, каква изненада! Всъщност, не вярвах, че и този път ще стане.
Да позная ли? Адвокатът на изверга ще твърди, че онзи искал да даде още храна на Мечо, но кучето изведнъж станало агресивно и мъжът само се е защитавал.
Не съм от хората, които твърдят, че който не обича животно, не обича и хората, НО културата на всяко общество се измерва с отношението към всички живи твари, които в своето битие са по-слаби от нас или напълно зависими от нас.
Ние сме общество, което продължава да не възприема хората с увреждания, особено менталните. Ние приемаме за нормално родителската практика деца да се възпитават с "по едно шамарче навреме". Ние сме приели юридическото определение, че изнасилването е лека телесна повреда. Ние учтиво се правим, че не виждаме, когато жени и деца са системни жертви на насилие.
Никой не вярва, че насилникът на Мечо ще получи заслуженото, макар то да е разписано в закона - точно както отдавна не вярваме, че престъпниците някога ще понесат отговорност за извършеното.
