Във връзка със сигнали, постъпващи в Комисията за защита на потребителите чрез електронната форма на сайта и на горещия телефон, обръщаме внимание на следното:

Наблюдаваме случаи, при които търговци вече обозначават цените на стоките и услугите едновременно в лева и в евро. Отчитаме, че това е доброволен акт към този момент към хората, но е важно да се гарантира, че информацията е представена по начин, който да не заблуждава потребителите.

Затова КЗП препоръчва на всички търговци, когато обозначават двойно цените към този момент да изписват наименованията на валутите „лев" и „евро" с такъв размер на шрифта и оформени по такъв начин, че да са ясно видими и разбираеми за потребителите. По този начин ще се избегнат всякакви съмнения относно стойността, която се дължи на касата.

Припомняме, че съгласно изискванията за обозначаване на цените, същите следва да бъдат ясни, четливи и недвусмислени, така че да не въвеждат в заблуда потребителите.

КЗП продължава да разчита на търговците за гарантиране на коректна и прозрачна практика.

/ЕС/

Икономическият министър връчи голямата награда в категория "Голямо предприятие“ на Наградите на германската икономика в България

Германия е стратегически партньор на България. Водещ както в областта на търговията, така и в областта на инвестициите. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на връчването на Годишните награди на Германската икономика в България за 2024 г. Церемонията се организира от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) и се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). На събитието присъстваха още посланикът на Германия у нас - Н.П. Ирене Планк, Тим Курт – президент на ГБИТК, както и представители на бизнеса и деловите среди от двете страни.
Министър Дилов изтъкна, че Министерството на икономиката и индустрията ще продължава да оказва пълна подкрепа за развитието на двустранното сътрудничество. „За нас е важно възстановяването на доверието към България като надежден икономически партньор и перспективна локация за инвестиции и бизнес“, каза той.
Икономическият министър посочи, че двустранният стокообмен през последните 10 години се увеличава традиционно и през 2023 г. е достигнал рекордни стойности, като доброто развитие е продължило и през 2024 година, въпреки кризисните процеси.
Дилов обяви, че в България са реализирани сериозни инвестиционни проекти на германски компании и цитира данни на БНБ, според които сумарните германски инвестиции в България са в размер на 4,4 млрд. евро. Той определи германските компании като надеждни и дългосрочни инвеститори.
„В динамичната и променяща се среда е важно за всички нас да изградим още по- стабилни партньорства и да разкриваме нови възможности за бизнеса от двете страни", посочи той.
Министърът на икономиката и индустрията увери, че правителството ще реализира политики в подкрепа на инвеститорите и за осигуряване на прозрачна и стабилна бизнес среда. „Ще работим за запазване на икономическата и финансова стабилност на страната и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика“, допълни той.
По неговите думи пълноправното членство на България в Шенгенското пространство, също ще допринесе за улесняване на търговските връзки и разширяване на партньорството между представителите на бизнеса от двете страни.
Германо-Българската индустриално-търговска камара раздаде за 21 – ви път Наградите на германската икономика в България. Министър Дилов връчи голямата награда в категория "Голямо предприятие с фокус иновации" на "САП Лабс България" (SAP Labs Bulgaria). Германският софтуерен гигант е глобален лидер в разработването на бизнес софтуер, като в българския офис на компанията работят вече 2000 души.

„Сушата дава действително един добър резултат по отношение качеството на българската пшеница. Имаме пшеница с високо протеиново съдържание. Това е новина, която би довела до бързата ликвидност на реколта 2024г. , която е около 7 млн. тона. Добивът на пшеница в България не се отразява пряко върху цената на хляба.“ Това заяви в интервю за Agrozona.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

„Ние произвеждаме три пъти повече пшеница отколкото ни е необходимо за вътрешния пазар. В рамките на 1 млн. тона реколта е достатъчна за производство на хляб. Цената на хляба в момента е стабилна и не е променяна в последните 8 месеца. Независимо, че енергийните разходи в сектора са доста високи, цената на брашното към сегашния момент е абсолютно стабилна. Нямаме основания да смятаме, че нещо може да се случи в близките седмици,“ категорична е Кукушева.

Повече прочетете тук:

Източник/Снимка: Agrozona.bg

Цената на килограм сирене в търговските обекти на Ел Би Булгарикум от днес е 12,90 лева, а тази на кашкавала - 15,90 лева. Това обяви изпълнителният директор на “Ел Би Булгарикум” Владимир Русев в сутрешния блок на БНТ.

“През последните седмици проведохме серия от срещи с български производители и вече имаме нови договори за доставка, които ще позволят намаление на цените и запазване на печалбата на дружеството”, подчерта Владимир Русев. По думите му предишното ръководство е допуснало Ел Би да работи на загуба, като е сключило неизгодни договори за доставка и то на вносно мляко. “Най-спешната задача бе да възстановим договорите с българските производители, защото Ел Би трябва да бъде еталон за българския вкус”, подчерта Русев. Това ще позволи и трайно намаление на цените.

В Ел Би Булгарикум стриктно се спазва и стандартът за производство на млечни продукти - в един килограм сирене се влагат 7 литра мляко, а в един килограм кашкавал - 10 литра мляко. “Договорените цени на суровината ни позволяват да продаваме на обявените цени и да бъдем на печалба, но пазарният ни дял е много нисък, за да влияем на пазара. Затова планираме и инвестиции в разширяване на търговската ни мрежа, за да дадем възможност на българските граждани да пазаруват на тези цени на повече места в страната”, обясни Владимир Русев.

Как да активизираме аурата си в периоди на стрес

За търговците на дребно условията са предизвикателни – висока инфлация, ръст на лихвите, заплаха от рецесия, затруднения при веригата на доставки. Това променя потребителското поведение и налага промяна и в подхода за представяне на продуктите и услугите, рекламата, посланията на бранда и изграждането на дългосрочни взаимоотношения с клиентите.

Недостигът на работна сила и все по-широкото приемане на иновативни технологии също изправят търговците пред предизвикателства.

За ритейлърите е важно в такава сложна среда да поставят акцент върху създаването на стойност за потребителите и разграничаване от конкуренцията с подходящи, навременни оферти и по-голяма ефективност при поръчката, плащането, доставката и цялостната комуникация с клиентите.

Поведението на потребителите при пазаруване се променя постоянно, особено в икономическа среда. Точното разбиране на моделите и предпочитанията на потребителите при покупка позволява на търговците да подобрят стратегиите за лоялност, да идентифицират области за рационализиране на работния процес и персонала и да подобрят изживяването при пазаруване, за да увеличат приходите.

По време на Retail Digital Forum 2023 ще научите:

-Каква е динамиката на потребителските нагласи в криза

-Колко важни за бизнеса са данните и анализите

-Какви подходи да приложите за оценка на ефективността на кампаниите си

- Как ритейл бизнеса да се развива и да бъде устойчив в развитието си

- Какви са най-важните елементи за един успешен ритейл бизнес

-Какво изживяване очакват потребителите от първата среща с магазина до плащането и доставката

-Кои са работещите подходи за привличане 

Министърът на енергетиката Росен Христов проведе двустранни срещи с министрите на енергетиката и на икономиката на Азербайджан – Парвиз Шахбазов и Микаил Джабаров. И двете страни изказаха удовлетворение от сътрудничеството си в сферата на енергетиката. Азерските министри изразиха интереса си към газовата инфраструктура на България, която е една от малкото подходящи възможности за транзит на газ към Югоизточна и Централна Европа. В тази връзка министър Христов посочи възможностите на съществуващата инфраструктура, в това число и действащия от октомври миналата година интерконектор с Гърция (IGB), както и стартиралия строеж на новата газова връзка със Сърбия, който се очаква да заработи в края на годината.

„В резултат на сътрудничеството ни със съседните държави България вече има ключова роля за доставката на тръбен газ от Азербайджан, както и на LNG от договорените терминали в Гърция и Турция. На това се дължи и засиленият интерес за партньорство с нас от много държави в региона“, обясни Росен Христов. Той запозна колегите си министри и с проекта, който включва подобряване на газовата инфраструктура на 4 държави – България, Румъния, Унгария и Словакия, с което ще се удвои капацитетът за пренос на газ.

Двустранните срещи бяха част от програмата на българската делегация, която участва в 9-ата министерска среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор в Баку. Форумът бе открит от президента на Азербайджан Илхам Алиев и еврокомисаря по енергетика Кадри Симсон. В българската делегация участваха и Деница Златева – изпълнителен директор на “Булгаргаз“, Владимир Малинов – изпълнителен директор на „Булгатрансгаз“, Теодора Георгиева – изпълнителен директор на ICGB, както и началникът на политическия кабинет на министъра на енергетиката Любомира Ганчева.

Moody’s потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута Baa1 със стабилна перспектива.

Потвърждаването на рейтинга Baa1 на България балансира следните ключови фактори: 1) Очакванията на Moody’s, че енергийна криза в Европа няма да отслаби съществено икономическата и фискалната позиция на страната. 2) Подкрепата за кредитния профил на България, произтичаща от перспективата за приемане на еврото, въпреки риска от забавяне на приемането след 2024 г. 3) Рисковете за ефективността и напредъка на правителството по ключови приоритети, произтичащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.

Стабилната перспектива отразява очакванията на Moody’s за относително слаба флуктуация на основните икономически и фискални показатели на страната през следващите 12 до 18 месеца. Тя също така отразява баланса на рисковете между потенциалните отрицателни ефекти върху кредитния профил, произтичащи от политическата ситуация в страната, и потенциалните положителни ефекти от евентуалното приемане на еврото.

Анализаторите от Moody’s оценяват, че въпреки нарастващите производствени и потребителски цени, наличните данни за България към ноември 2022 г. показват, че индустриалното производство и частното потребление в страната са относително устойчиви на тези шокове. Moody's очакват реалният растеж на БВП да възлезе на 2,7 % през 2022 г., след което да се забави до 1,4 % през 2023 г. и посочват, че тези оценки са сред най-стабилните темпове на растеж в сравнение с останалите европейски страни през тази година. Отбелязана е също способността на правителството да предостави подкрепа на предприятията, без да отслаби фискалната си позиция, като важен фактор, който обяснява защо Moody’s не очаква енергийната криза да има значителни и трайни икономически последствия върху българската икономика. От рейтинговата агенция смятат, че инфлацията ще се понижи до 6,0 % в края на 2023 г., спрямо 14,3 % в края на 2022 година. В съответствие с необходимостта от изпълнение на Маастрихтските критерии, очакванията на агенцията са, че бюджетният дефицит ще остане стабилен около 3 % от БВП през 2023 и 2024 г., а държавният дълг леко ще се увеличи до 23,8 % и 24,7 % от БВП, съответно в края на 2023 и 2024 г., запазвайки общата фискална позиция на страната като цяло непроменена.

Според Moody’s България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г., но в основния сценарий за страната е заложено, че този процес вероятно ще бъде отложен поне до 2025 година.

Липсата на стабилна управляваща коалиция, през по-голямата част в периода от април 2021 г. до настоящия момент, е довела до повишаване на рисковете, свързани с провеждането на ключови за страната политики и би могла също да усложни възможността на правителството за реакция при наличието на непредвидени събития. Анализаторите отбелязват, че служебното правителство се е оказало ефективно в укрепването на алтернативните маршрути за доставка на газ през Гърция и Турция, както и алтернативни доставки на природен газ, най-вече от Азербайджан.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при наличието на подобрение в перспективите за растежа в дългосрочен план, произтичащи от подобрения в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединяването на страната към еврозоната. Moody’s отбелязват, че биха понижили рейтинга при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната, перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната.

Министерството на енергетиката отчита, че на базата на постигнатите успехи в гарантиране на надеждната работа на енергийната система и двойното намаляване на цената на газа, не се налага въвеждане на двойни тарифи на тока.

Служебното правителство категорично няма да извежда битовите потребители на свободния пазар на електрическа енергия. България е третият нетен износител на електрическа енергия в Европа и няма да допуснем българите да се товарят с непосилни сметки за ток.

Полагат се всички усилия да се задържат и дори намалят цените на газа, което ще позволи да не се увеличава цената на топлинната енергия от 01.01.2023г. Този успех ще помогне да се избегне свръхнатоварването на енергийната и електропреносна система през отоплителния сезон, посочват от Министерство на енергетиката.

При непредвидени ситуации и нов ръст на цената на газа, ще се търсят механизми за компенсиране на потребителите.

От ведомството предупреждават, че политизирането на темата не е в интерес на българските граждани и бизнес.

"Министерството на енергетиката работи по различни разчети и антикризисни варианти, които е готово да представи на Народното събрание за обсъждане и решение. Силно се надяваме проектобюджетът и предлаганите мерки за компенсация на потребителите и стабилизиране на енергийната система да не станат заложник на предизборна надпревара", посочват още от министерството.

Изочник: БНТ

Аурата - ключът към здравето на човека

Повече...

Разработили сме механизъм за енергийни компенсации и за тяхното финансиране в проект на закон за прилагане на европейския регламент за справяне с високите цени на енергията. Това заяви вицепремиерът по икономическите въпроси и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев на заседание на Кризисния щаб по енергетика. Днес стартира процесът на обществено обсъждане за механизма по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г.

Проектът е съобразен с нашата национална енергийна система и спецификите на българския пазар. С това продължаваме доброто и близко сътрудничество между държава, синдикати и бизнес, в резултат на което постигнахме значително намаление на цената на природния газ, добави вицепремиерът Алексиев.

Предложеният механизъм е временен, както и европейският регламент – предвижда се действието му да продължи до юли 2023 г. Христо Алексиев очерта два акцента в предлаганите промени. Първият е предвидимост на цената на тока, газа и електроенергията за битовите потребители. Така домакинствата ще имат спокойствието, че ще могат да си позволят осветление и отопление и няма да им се налага да сменят вида отопление в средата на отоплителния сезон, посочи вицепремиерът. Той подчерта, че се запазва действието на регулирания пазар на електроенергия за битовите потребители.

Механизмът ще се финансира чрез солидарни вноски от всички производители на електроенергия. Ще бъдат облагани свръх печалбите на производителите и със средствата, които постъпват, ще се изплащат компенсации на тези, които се нуждаят от тях. Потребителите на ток, газ и парно, които имат обществени функции – училища, детски градини и ясли, социални домове и др., ще намерят подкрепа, за да продължа спокойно да изпълняват функциите си, увери Христо Алексиев.

Представителите на браншовите организации посочиха, че приемането на такъв закон е неизбежно и необходимо, но в рамките на дискусиите трябва да се помисли за детайлите на предлагания механизъм, така че той да се прилага лесно и прозрачно. Бизнесът приветства прозрачността при разговорите с държавата за доставките на природен газ, което доведе до значително намаляване на цената на синьото гориво. Те изразиха увереност, че и по въпроса за механизма за енергийни компенсации, сътрудничеството между държава, бизнес и синдикати, ще доведе до ползи за участниците на пазара и потребителите.