Някои хора по силата на своята публична роля могат да казват някои неща, а други трябва да замълчат, ама така да замълчат, сякаш изобщо не съществуват! Цялата кариера на Слави е изградена върху осмиването и омаскаряването на популярни личности и вулгаризиране на техните занимания. Рейтингът на неговото шоу се катереше по гърба на всеки с утвърдено обществено присъствие. Някои от тези хора получиха трайни прякори, някои бяха обект на системен тормоз, отношението към политици беше накланяно в една или друга посока с много целенасочени кампании на осмиване и подигравки, а песента, посветена на Лена Бориславова, удари дъното по гнусотия и вулгарност. Дори не беше нужно някой да харесва Лена, за да бъде втрещен от долнопробния текст. Смешен бил - така рекоха тогава сценаристите (тя вече спечели делото на първа инстанция, ще го спечели до края!)Обидите към известните в шоуто на Слави не бяха просто лични, те бяха издевателство и десетки негови "герои" трябваше мълчаливо да свикват с това. Защо предложеният от Тошко Йорданов и спрян от ББ текст за промяна в закона, който включва затвор за разпространение на лична информация, е само с декоративна стойност: защото всяка гадост, всяко наплевателство, всяка мръсотия, колкото и измислена да е тя, безболезнено и безименно минава през социалните мрежи. После на медиите само остава да питат жертвата какво мисли за конкретния разпространен слух. А на самия Тошко Йорданов можем да кажем, че е носител на вулгаризирането и опростачването на езика от парламентарната трибуна. Той внесе типичното "Слави шоу" в парламента, само, за да принизи авторитета му още повече. На Слави му харесвало да го мразят. Ами то вече няма и нужда - само това признание разкрива от какво е изтъкан животът му. Не мисля, че е възможно да бъде мразен, докато сам се моли за това.
Източник: Liyana Pandelieva
