31 октомври срещу 1 ноември. Само 24 часа разделят два празника, които предизвикват ожесточени спорове в България – налагащият се все повече Хелоуин и свещеният за българската памет Ден на народните будители. Докато единият носи привкус на западна култура, маскаради и лакомства, другият е повод за национално самосъзнание и поклон пред делото на просветителите ни.
Комерсиалната вълна: Хелоуин
В нощта на 31 октомври, границите между световете се размиват, а деца и възрастни се превъплъщават в призраци, вещици и филмови герои. Хелоуин, произлязъл от древния келтски празник Самхейн, днес е предимно комерсиален феномен, популярен най-вече в САЩ, който бързо навлиза и у нас.
Основни елементи: Маскарадни костюми, тиквени фенери (Джак-о'-лантърн), събиране на лакомства с фразата "Пакост или лакомство".
Критиците обаче го определят като чуждопоклонничество и "празен" празник, който подменя българските обичаи.
Свещеният огън: 1 ноември – Ден на народните будители
На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник, посветен на онези, които са съхранили българския дух, език и вяра през вековете. Това е ден за почит, памет и национално самосъзнание.
Символика: Връзка с корените, признателност към просветителите (от Паисий Хилендарски до Иван Вазов), които са поддържали огъня на знанието.
Традиции: Тържествени молебени, факелни шествия, ученически тържества и поставяне на цветя пред паметници.
За мнозина, той е фундаментален за националната идентичност и трябва да бъде приоритет пред всеки вносен обичай.
Забраната в Елин Пелин: Епицентър на спора
Тази година напрежението между двата дни достигна връхната си точка с официалната забрана за празнуване на Хелоуин в училища, детски градини и читалища на територията на Община Елин Пелин. Кметът на града, Ивайло Симеонов, мотивира решението си с тезата, че чуждият празник засенчва Деня на народните будители.
Аргументи "За" забраната: Отстояване на българщината, защита на националните ценности от комерсиален внос.
Аргументи "Против" забраната: Нарушаване на конституционни права, излизане извън правомощията на кмета, насърчаване на забранения плод (в социалните мрежи беше обявено "Масово празнуване на Хелоуин в Елин Пелин").
Културен сблъсък или съжителство?
Спорът "Хелоуин срещу 1 ноември" не е просто битка на дати, а отражение на глобалния сблъсък между местното и универсалното, между традицията и модерността. Докато едни виждат в Хелоуин безобидно забавление, други го разглеждат като заплаха за българската културна идентичност.
Мненията на експертите варират – от историци, които призовават към по-добро обяснение на смисъла на Будителите, вместо към забрани, до общественици, които изтъкват, че с държавни средства трябва да се насърчава местната култура.
В крайна сметка, въпросът остава отворен: Могат ли двата празника да съжителстват, или популярността на единия неминуемо ще засенчи другия? Отговорът е в ръцете на обществото – в това, кое избираме да запомним и кое избираме да отпразнуваме.
