Здравейте! Бих искала да вашата гледна точка по една наболяла за мен тема. Работодател съм и от около две-три години се сблъсквам като при челен удар с пазара на труда. За повечето е ясно какво е дереджето, но аз се наслушах и нагледах на какво ли не. Оказва се, че и финансовата част не е “изкушаваща” за 20-25 годишните. А тези с уж опит имат претенции до небето и умения нулеви.
А това да се спазват някакви изисквания, уточнени дори и в трудовия договор- учудва всички. Примерно, че работното време трябва да се спазва или пък, че отпуска се планира предварително с изключение на форсмажорни обстоятелства. Днес прегледах, подобни на нашата позиция са със сходно заплащане, къде по-малко, къде повече. Тествали сме и с почти двойна заплата, но уви. Аз нямам 40г и определено не смятам, че имаме огромна разлика в поколенията.
Огромна част от младежите са на мнение : “ще стана инфлуенсър и ще изкарвам пари”.
Та си мисля на къде ще отиде и във времето до какво ще се стигне след тази криза. Със сигурност бизнеса изпитва повече от неистова криза за кадри. Не сме имали колеги и в други браншове, които да не го потвърждават. И ако има проветриви позиции - при тях едно на ръка, но в банковия сектор- смениха ни около 7 пъти мениджъра за около година, телефонни оператори - вече сме с четвърти нов отговарящ за нас в рамките та 5 месеца. А това все пак не са позиции, които са били толкова проветриви в годините. Пиша това и се обръщам за по-широк мироглед към вас, тъй като ми влияе и на мен и на служители, които от доста време са във фирмата.
Общо взето полагаме доста усилия, търпеливи сме към новите служители, но положението е потресаващо. А грамотността на новите наети е колкото на второкласник. За ценности изобщо не си и помислям да питам или да обсъждаме. Със сигурност има сред вас хора с много повече опит, та ще се радвам да споделите как се справяте. Наистина на моменти не знам как да се справя - обема не позволява да сме само 2-3-ма. Наистина ми става адски тежко и трудно.
Източник: ПСИХОЛОГИЯ ЗА ВСЕКИ
