Бутаме по улиците на София детско легло от шейсетте години на миналия век — каквито има в много детски отделения в страната.А вече пет години бутаме детското здравеопазване.Бутаме го напред — бавно, на ръка, с грижа и обич. С очи, пълни със спомени за болнични коридори, в които детството е изчезвало безследно.Бутаме го така, както се бута старо, ръждясало болнично легло — тежко, със скърцане, с усилие, което не е само физическо, а и морално.Защото това, което влачим, е цялата тежест на система, която години наред не виждаше децата като личности, а като диагнози.Бутаме детското здравеопазване, защото то не иска да тръгне само. Не и с ръждясали легла и скъсани чаршафи.Досега сме реновирали напълно над 10 детски отделения в цялата страна — единствено с помощта на дарители, без нито един лев държавна помощ. Изпратили сме над десет писма до министъра на здравеопазването, в които предлагаме решения, но нямаме отговор.
Проект „Светулка“ е път. Не е бърз, но поне е сигурен.Започва с въпроса: „А какво би се случило, ако детето беше в центъра?“Ако стените не плашеха, а успокояваха. Ако леглото не скърцаше при всяко обръщане. Ако сестрата се усмихваше — не въпреки всичко.Проект „Светулка“ на Фондация #ЗаДоброто е метафора за надеждата — малката светлинка, която детето вижда, когато отваря очи след операция и забележи рисунката на стената. Или библиотеката в ъгъла. Или просто усещането, че някой се е погрижил — че някой е мислил за него отвъд физическата грижа.Чакахме достатъчно. Време е държавата да влезе във функциите си и да превърне детското здравеопазване в приоритет.Оставихме това "антично" детско легло вързано пред Министерството на здравеопазването — за да видят с очите си в какви условия се намира детското ни здравеопазване.Това сме ние. Бутаме детското здравеопазване — с надеждата, че този път няма да ни се наложи да го спасяваме от пропастта.
Източник: People of Sofia
