• Начало
  • За нас
  • Новини
  • Контакти
Списанието
Анатомия на един политически разгром: Как ПП-ДБ подариха властта на Румен Радев

Анатомия на един политически разгром: Как ПП-ДБ подариха властта на Румен Радев

Големият губещ от последните избори е ППДБ. Всички лидери на коалицията, които наивно помислиха, че хората на площада ще последват подадената от тях посока като от десницата на статуя на Ленин, се оказаха недопустимо и непростимо наивни. За всички парламентарни избори през годините, нито една партия/коалиция, която е успявала да спечели националните избори, не се е сривала с по-голяма разлика на падение за най-кратко време и не е успявала да отблъсне от себе си повече хора, отколкото ППДБ, като акумулираха обвинения във всяка сфера в която бяха обявили, че ще се борят. Факт е, че БСП е вече в миналото. БСП никога няма да успее да се върне в парламента и всеки, който разчита, че тектоничното движение на партийните слоеве биха могли да я върнат на повърхността, вероятно е мечтател по Пеньо-Пеневски. Но само толкова.

 

Крушението на някогашната коалиционна победителка с умалителното „пепетата“ е и по целия свят. Но да започна позитивно: ППДБ води в Швеция, Швейцария (с малко, но от сърце), с един глас в Бразилия и двойно повече е подкрепата пред Радевата ПБ в Япония. Оттам насетне Прогресивна България е: Два пъти по-напред пред ПП-тата в:

Азербайджан

Белгия

Германия

Норвегия

Македония

Сърбия

Тунис

Черна Гора

Италия

Великобритания

Полша

С трикратно първенство е в:

Беларус

Гърция

Испания

Люксембург

Нова Зеландия

Южна Корея

ЮАР

Четири пъти по-напред е в Косово, а пет пъти по-висок е резултатът на Радев в Сингапур. Прогресивна България печели още в: Австрия, Албания, Алжир, Аржентина, Армения, Дания, Египет, Ирландия, Исландия, Канада, Кипър, Китай, Малта, Мароко, Молдова, Нидерландия, Португалия, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия.

 

Кампанията на пепетата беше глупава, а подходът да чукат на отворена врата – тоест посланията да са отправени всеки път към тези, които и без това вече ги подкрепят - е най-губещият подход изобщо.

 

Нито един колебаещ се кандидат не се е трогнал от фалшивото изпълнение на бившия финансов министър на „I did it my way“, нито от изпълнението му на химна. Всички, които считаха, че пепетата веднъж са влизали в сглобки, после са влизали в схеми, после не са изпълнили обещанията си, направиха се за смях с несъстоятелни арести и не на последно място – с гърди на амбразурата защитиха участниците в трагедията на Петрохан, искаха нещо коренно друго. А „другото“ само това и чакаше. Хората на площада не бяха за ПП - те бяха против всичко, което се случва и против тези, които не се справяха. И тогава "другото" им поднесе онова, което беше нагнетено като обществено напрежение до степен на цирей: очакването свърши и ликът Му изгря с ореола на социологически устойчиво потвърдено 9-годишно доверие.

 

Коалицията ППДБ никога не обясни как ще постигне онова, което от позицията на най-одобряван политик в ролята си на президент обеща Радев – нищо, че казваха абсолютно едни и същи неща.Радев използва трика на Първанов, който не се яви на един дебат с Петър Стоянов и спечели, а Радев „пропусна“ всички дебати. Дразнеше опонентите до лудост и пак не се явяваше. Никой Радев поддръжник не се трогна от полупразната спортна зала във Варна, никой не се впечатли от десетките автобуси пред „Арена 8888“ – да не би другите да не караха хора с автобуси по митинги? Да не би да не сме чували за изборен туризъм, а това беше просто концерт. И последната бомба, която хвърли Радев и с която отвя главите на всички, беше кадърът на ръкуването с Путин именно на концерта в 8888. Той спечели с един кадър 99% от проруската агитка у нас, за която всъщност никой не си направи труда да разбере колко е голяма. Всички анти-Радев, всички негови съперници се скъсаха да го плюят за демонстрацията. Кадърът заля социалните мрежи, влезе в ТВ студията. А пепетата, щото много разбират от нагласите на избирателите им дадоха и последен коз: „Избираш Радев – получаваш Орбан“.Колко тъп трябва да си, за да не знаеш какво знаме на социалната справедливост е Орбан е в България? Орбан, който се „опъва“ на ЕС и слага вето след вето. Орбан, който не позволява „национална пара“ да се дава за Украйна. Орбан, който знае как да е в Европа и да е приятел с Путин. Орбан, до когото застана и американският президент – можело, `начи!

 

Мястото на което е Герб е очаквано, дори и сривът им е очакван. Те с толкова минимална разлика водят пред пепетата, че разликата е като на фотофиниш. Нямаха шанс да избуят с нещо ново: обещания за пътища, инфраструктура, здравеопазване (и линейки, които бързо пристигат до всяко село), водоснабдяване, звучат повече като подигравка. Твърдото ядро, гласувало за Герб не е тъпо – хората от него имат основания да останат от тази страна. Хората, преди гласували за пепетата обаче нямаха такива "сантименти" и отвориха очакванията си за този, който ще ги спечели с приказките, дето им пасват. Нито една социологическа агенция не успя да предположи колко голям е свободният заряд сред гласуващите и още нещо: колко е гневен. Нито една агенция не може да измери нивото на обща култура и информираност. И така с лекота остана само една визия в очите на желаещите: Радев като дойде ще смени главния прокурор и ще започне да вкарва политици в затвора един след друг.

 

И после – а огромна част от неговите гласоподаватели вярват в това – ще върне лева, щото е генерал и ще тропне на „Европата“.Темата за Боташ – както написах и в началото на кампанията – не значи нищо за неговите гласоподаватели по три причини: - Всички други преди него са ги крали много повече години и то много повече пари на ежедневна база - в абсолютна стойност – за десетки милиарди говорим;- Никой не усеща, че тези пари му бъркат в джоба, докато еврото ги прави „бедни“;- Радев рече, че всъщност от Боташ се печели. А щом така или иначе го харесват, защо да не му вярват? Късането на потници със зъби по тази тема беше щета само за потниците. Сега никой не може да каже какъв дял в резултата от вота е за отмъщение към стара партийна любов; какъв дял е с надежда да се върне левът; какъв дял се пада на повтарящото се малоумие, че някой ще дойде и ще ни "оправи".Облекчението за всички ни идва от пълното мнозинство и лекотата с която ще бъде съставено правителство.

 

Източник: Liyana Pandelieva

21.04.2026

Реклама

96-yolo-ad-1.jpg
99-yolo-ad-2.jpg
Списанието

Всички права запазени © 2025 | Spisanieto.bg