Ню Йорк, 24 февруари 2025 г.

Днес сме свидетели на исторически събития, които не всяко поколение преживява. Пред очите ни се оформя многополюсен свят, който трябваше да се появи преди 30 години, след края на Студената война, която постави черта под идеологическата конфронтация между СССР и Запада.

По това време светът беше пълен с надежда за по-добро бъдеще, взаимноизгодно сътрудничество между ключови играчи в интерес на цялото човечество, края на войните и формирането на нова, неделима система за сигурност, където бившите противници ще станат съмишленици и заедно ще решават международни проблеми.

За съжаление, тогава тази логика не успя да възтържествува и идеологията на сътрудничеството постепенно беше заменена от философията на „играта с нулева сума“. Това не беше наш избор и многократно сме предупреждавали за опасностите, които крие подобна логика.

В резултат на това светът в крайна сметка се оказа на ръба на трета световна война поради антируския проект „Украйна“, реализиран от западните държави в техни геополитически интереси на нашите граници.

<…>

Украйна сама задейства часовников механизъм на самоунищожение от омраза, нетърпимост и вражда. Той можеше да бъде спрян от Минските споразумения, одобрени от Съвета за сигурност на ООН точно преди 10 години, но вместо да ги изпълни, киевският режим под патронажа на своите западни спонсори, както всички знаем днес, избра курс да ги саботира, като същевременно активно се въоръжава, готвейки се за война с Русия.

Този механизъм отново се опитаха да спрат украинските граждани, три четвърти от които гласуваха през май 2019 г. за новия украински президент Владимир Зеленски, който обеща да установи мир в източната част на страната, да защити руския език и правата на рускоезичните граждани, да спре героизирането на нацистките колаборационисти и да възстанови добросъседските отношения с Русия.

Ставайки президент обаче, той коварно върна страната към предишния й самоубийствен и мизантропски курс.

<…>

Опитахме се с добро да постигнем споразумение с Киев, както и с Вашингтон и Брюксел, но те не искаха да ни чуят или да ни вземат на сериозно. И едва когато преди три години стана абсолютно очевидно, че Украйна скоро ще пресече „червените линии“, ние бяхме принудени да започнем нашата специална военна операция, като ясно определихме нейните цели.

В същото време още от първия ден казахме, че сме готови да постигнем целите на СВО с мирни средства и даваме предпочитание на това.

<…>

През последните три години Украйна получи стотици милиарди долари западна помощ, беше наводнена със западни оръжия и наемници, беше снабдена с разузнавателна информация. С други думи, Украйна се превърна в нещо като ЧВК, бореща се за западните геополитически интереси, а конфликтът се превърна в класическа прокси война между Русия и страните от НАТО.

Въпреки това украинската армия претърпя катастрофални загуби и капитулацията на киевския режим беше само въпрос на време.

<…>

Безнадеждността на положението на режима на Зеленски стана очевидна през последните седмици за главния спонсор на киевската хунта – САЩ.

Дошлата на власт републиканска администрация, начело с Президента Доналд Тръмп, най-накрая видя истинското лице на украинския президент "с изтекъл срок на годност", осъзна, че той абсолютно не се интересува от мира в страната си, тъй като се вкопчва във властта с всички сили и се страхува от демократични избори, в които той няма шанс.

Той не се интересува от нищо друго и е готов да пожертва цялото население на Украйна и всичките й природни ресурси в името на собствената си власт.

Посольство России в Болгарии

 

Виждаме налагането на собственото участие в преговорния процес (някакво безпрецедентно явление в международните отношения). Става дума за британско-европейските „приятели“ на престъпния режим на Зеленски, които демонстрират неспособност да надхвърлят собствените си примитивни нагласи да „продуцират“ хибридна война с нашата страна „до последния украинец“.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс не се уморява да повтаря, че „справедливият мир“ е невъзможен без „увеличаване на мощта“ на Украйна. Ръководителят на европейската дипломация на Европейския съюз Калас, която окончателно е потънала в русофобска лудост, стигна до там, че започна да защитава боевиците на ВСУ, които според нейното изкривено виждане и съзнание не убиват мирни руски жени и деца.

Говорим за това на всеки брифинг. Ръководителите на нашите региони, обществени организации и комисари по правата на човека на нашата страна буквално всеки ден говорят за зверствата, извършени от боевиците на ВСУ. Те публикуват доклади. Посланикът за специални поръчения за престъпленията на киевския режим дава пресконференции.

И информацията не стига до Калас? Имат всички данни, те просто лъжат.

Но на фона на бързо променящата се геополитическа ситуация подобна погрешна логика изглежда като отчаяние, злоба и слабост. Но колкото и да се опитват да удължат агонията на киевската хунта, няма да успеят. Рано или късно всички ще трябва да отговорят за стореното.

Следователно подпомагането на съвременните украински бандеровци може да направи лоша шега с много представители на европейските елити като съучастници в жестоките, кървави престъпления на неонацисткия режим, който те са подхранвали.

И разбира се, зачестилите им опити да правят паралели между нацистка Германия и Съветския Съюз са абсолютно безсмислени и неоснователни. Съветският Съюз смаза нацизма и фашизма. Всичко това идва от страха на представителите на ЕС/НАТО от предстоящия крах на украинските нацисти. От страха им от отговорност пред собствените си народи.

От брифинга на М.В.Захарова (18 февруари 2025 г.)

 

Основни тези:

В сравнение с преди няколко десетилетия, работата на дипломат в страните от колективния Запад, включително и България, се промени драстично. През 90-те и началото на 2000-те ние вярвахме, че можем да преодолеем разделителните линии, да изградим общо пространство, както казваха тогава, от Атлантика до Владивосток и да живеем в мир и взаимно разбирателство. За съжаление стремежът на Запада да ни направи „младши” партньор и да не допусне укрепването на нашия суверенитет и икономическа независимост доведе до това, което имаме сега.

• България се намира в продължителна политическа криза: предсрочните парламентарни избори, проведени тук през октомври 2024 г., бяха седмите от април 2021 г. В същото време се сменят правителства, но не и външнополитическият курс: страната остава изпълнителен и в някои отношения дори фанатичен член на ЕС и НАТО, безусловно следва инструкциите на Вашингтон и Брюксел и се стреми да бъде в челните редици на помощта за Украйна и антируската риторика.

• Новият кабинет на министрите беше съставен съвсем наскоро, на 16 януари – твърде малко време е минало, за да се преценят промените. Да се надяваме, че здравият разум ще надделее и българското ръководство ще бъде по-умерено и градивно спрямо Русия.

• Всички контакти на официално ниво са сведени до нула по инициатива на София. Освен това, в съответствие с циркулярите на местното Министерство на външните работи и Министерството на образованието и науката, на културни и образователни институции, също така и на общински власти се „препоръчва“ (да се чете: забранява се) да не комуникират с нас.

• Активизирането на сътрудничеството ще стане възможно само когато настъпят промени на глобално ниво – преди всичко в отношенията между Москва и Вашингтон. Сега топката е в полето на Запада – нашият Президент неведнъж е заявявал, че ние не отказваме да си сътрудничим с него, но само при условията на взаимно уважение и зачитане на интересите на другия.

 

Цялото интервю ТУК