Bодещата програма на ЕС в отговор на раковите заболявания — Европейският план за борба с рака — е с несигурно бъдеще. Това се заключава в публикуван днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Ракът продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве, като причинява над 1 милион смъртни случая годишно и засяга още милиони хора. Европейският план за борба с рака подпомага координацията на действията на държавите членки в борбата срещу раковите заболявания. Одиторите обаче отбелязват, че разликите в участието на държавите членки, припокриването на инициативи и несигурността по отношение на бъдещото финансиране може да намалят дългосрочното въздействие на плана.
Всяка минута в ЕС петима души получават диагноза „рак", а повече от двама умират от това заболяване, което го превръща във втората водеща причина за смъртни случаи в 27-те държави членки. Ракът има и огромно икономическо отражение, което се оценява на над 100 млрд. евро годишно в ЕС. В отговор на това през 2021 г. ЕС стартира Европейския план за борба с рака (ЕПБР). С първоначален бюджет от 4 млрд. евро за периода 2021—2027 г. той обхваща четирите основни етапа в процеса на борбата със заболяването — от превенцията и ранното диагностициране до лечението и качеството на живот на пациентите и преживелите рак лица.
„Ракът безспорно е един от най-тежките проблеми на съвремието ни — очаква се един на всеки двама души в ЕС да бъде диагностициран с това заболяване в някакъв момент от живота си", заяви Клаус Хайнер Лене, членът на ЕСП, под чието ръководство е извършен одитът. „Европейският план за борба с рака е основната стратегия на ЕС за противодействие на раковите заболявания. Без съгласувано изпълнение, ясни етапни цели и сигурно бъдещо финансиране обаче той няма да достигне пълния си потенциал."
Одиторите установиха, че благодарение на ЕПБР са предприети множество действия от общоевропейски мащаб, много от които потенциално могат да донесат големи ползи. Една от заслугите на ЕПБР е, че четири държави от ЕС са разработили национални планове за борба с рака, а 10 са актуализирали съществуващите си планове. Одиторите обаче предупреждават, че припокриването и дублирането на действията подкопават ефективността на плана. Няколко финансирани от ЕС проекта — като например за мобилни приложения за превенция и повишаване на осведомеността — имат сходни цели и целеви групи, което означава, че разходите и усилията се дублират, а това води до неефективно използване на средствата. Други проекти, макар и добре замислени, не са успели да постигнат устойчиви резултати, тъй като не са били възприети от държавите от ЕС. Съществува риск обаче много инициативи на ЕПБР да не доведат до трайни подобрения с осезаеми последици поради недостатъчното им разгръщане на национално ниво, липсата на дългосрочни планове за финансиране и структури за приемственост.
Продължават да съществуват големи различия между държавите от ЕС, особено по отношение на профилактиката и скрининга на рака. При момичетата на възраст под 15 години равнищата на ваксинация срещу човешкия папиломавирус (HPV), които са със средна стойност от 64 % за ЕС, варират от 7 % в България до 91 % в Португалия — рязък контраст предвид целта на ЕС за 90 % до 2030 г. В България, Естония и Латвия равнищата на ваксинация дори са намалели през последното десетилетие. Нивото на участие в скрининг за рак на гърдата също варира значително. Въпреки че надвишава 75 % в Дания, Финландия, Швеция и Словения, то остава под 40 % в Румъния, Кипър, Словакия, Унгария, България, Латвия и Полша. Още по-тревожно е, че повече от половината държави от ЕС — включително Германия, Франция и Италия — съобщават за намаляване на участието, въпреки че то вече е под средното за ЕС.
В своя доклад одиторите посочват и слабости в концепцията на ЕПБР — за него не са определени количествено измерими цели, ясен краен срок за действията и съгласувани показатели. Това затруднява измерването на напредъка и оценката на дългосрочното въздействие на плана. Одиторите също така изразяват опасения относно бъдещето на ЕПБР. Общият бюджет на програмата EU4Health е намален с над 35 % през 2024 г. (около 1 млрд. евро), което поражда несигурност относно изпълнението на ЕПБР в периода до 2027 г. И след този период обаче бъдещето и финансирането от ЕС остават неясни и в крайна сметка ще зависят от следващия дългосрочен бюджет на ЕС за годините 2028—2034.
В член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че държавите членки носят отговорност за определянето на здравните политики и за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, включително за разпределянето на ресурсите. Ролята на ЕС, от друга страна, е да подкрепя и допълва действията на държавите членки.
Целта на EПБР, който Европейската комисия е приела през февруари 2021 г. в контекста на изграждането на Европейски здравен съюз, е да се намали тежестта на раковите заболявания за здравните системи чрез всеобхватна стратегия, структурирана около четири стълба: превенция, ранно откриване, диагностициране и лечение и качество на живот на пациентите и преживелите рак лица. EПБР също така насърчава научните изследвания и иновациите, цифровизацията, обмена на данни и полезните взаимодействия с други европейски и национални политики.
Специален доклад 07/2026 „Европейски план за борба с рака — широкообхватен, но с несигурно бъдеще" е публикуван на уебсайта на ЕСП, заедно с резюме на основните факти и констатации.
